Евреи 4:1-16
4 Затова, тъй като остава обещанието да бъдем допуснати в неговата почивка,+ нека внимаваме, така че никой от вас да не бъде сметнат за недостоен за него.+
2 Защото и на нас беше известена добрата новина,+ както и на тях,+ но чутото слово не им донесе полза,+ понеже не бяха обединени чрез вяра+ с онези, които го послушаха.+
3 Защото ние, които проявяваме вяра, сме допуснати в тази почивка, както казва той „Затова се заклех+ в гнева си: ‘Няма да ги допусна+ в своята почивка’“,+ въпреки че делата му бяха завършени+ още при основаването на света*.+
4 Понеже за седмия ден той казва следното на едно място в Писанието: „И на седмия ден Бог си почина от всичките си дела.“+
5 А тук пак казва: „Няма да ги допусна в своята почивка.“+
6 Затова, тъй като някои все още ще бъдат допуснати в нея, а онези, на които първо беше известена добрата новина,+ не бяха допуснати поради непослушание,+
7 той отново набелязва един ден, като много време след това казва „днес“ в Давидовия псалм. Както е казано по–горе: „Днес, като слушате гласа му,+ недейте да упорствате в сърцето си.“+
8 Защото ако Исус Навиев+ ги беше завел в място за почивка,+ след това Бог нямаше да говори+ за друг ден.
9 Следователно за Божия народ остава съботна* почивка.+
10 Защото който бъде допуснат в Божията почивка,+ си почива от своите дела,+ както и Бог си почива от своите.
11 Затова нека правим всичко, което е по силите ни, за да бъдем допуснати в тази почивка, да не би някой да падне, като последва същия пример на непослушание.+
12 Понеже словото+ на Бога е живо+ и оказва силно въздействие,+ и е по–остро от всеки двуостър меч,+ прониква дълбоко и разделя душата+ и духа,+ ставите и костния мозък, и изследва мислите и намеренията на сърцето.+
13 И няма създание, което да е скрито от погледа+ на онзи, на когото ще даваме сметка,+ но всичко е голо и открито пред неговите очи.
14 Затова, тъй като имаме велик първосвещеник, който влезе в небесата,+ Исус, Божият син,+ нека непоколебимо известяваме вярата си в него.+
15 Защото нашият първосвещеник не е такъв, че да не може да разбира+ слабостите ни, понеже беше изпитан във всяко отношение като самите нас, но е без грях.+
16 Затова нека се приближим+ към престола на незаслужената милост, като се молим на Бога със свобода на изказа,+ за да намерим състрадание и незаслужена милост, когато се нуждаем от помощ.+
