Яков 1:1-27
1 Яков,+ роб+ на Бога и на Господаря* Исус Христос, до дванайсетте племена,+ които са разпръснати+ навсякъде:
Поздрави!
2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато срещате различни изпитания,+
3 защото знаете, че вашата изпитана вяра развива издръжливост.+
4 Но нека издръжливостта свърши работата си докрай, та да бъдете съвършени*+ и цели във всяко отношение, като не ви липсва нищо.+
5 Затова ако на някого от вас не му достига мъдрост,+ нека иска от Бога,+ защото той дава на всички щедро, без да укорява,+ и ще му се даде.+
6 Но нека иска+ с вяра, без да се съмнява ни най–малко,+ понеже който се съмнява, е като морска вълна, носена и тласкана от вятъра.+
7 И нека такъв човек не мисли, че ще получи нещо от Йехова.+
8 Той е колеблив+ човек, непостоянен+ във всичките си пътища.
9 Но нека братът с ниско положение ликува относно въздигането си,+
10 а богатият+ — относно принизяването си, защото той ще премине като цвета на растенията.+
11 Понеже слънцето изгрява и под изпепеляващия му зной растенията увяхват, цветът им пада и външната им красота изчезва. Така и богатият ще увехне в житейските си пътища.+
12 Щастлив е човекът, който издържа на изпитания,+ понеже след като бъде одобрен, ще получи наградата* на живота,+ която Йехова е обещал на онези, които го обичат.+
13 Когато е подложен на изпитание,+ нека никой не казва: „Бог ме подлага на изпитание.“ Защото Бог не може да бъде изпитван със зло, нито той самият изпитва някого така.
14 Но всеки е изпитван, като бива теглен и примамван от собственото си желание.+
15 И след като желанието зачене, ражда грях,+ а грехът, когато бъде извършен, донася смърт.+
16 Не се заблуждавайте,+ любими мои братя.
17 Всеки добър дар,+ всеки съвършен подарък идва от горе,+ защото слиза от Бащата на небесните светлини,+ който не се променя като непостоянната сянка.+
18 По своя воля+ той ни роди чрез словото на истината,+ за да бъдем един вид първи плодове+ измежду неговите създания.
19 Знайте това, любими мои братя. Нека всеки човек бъде бърз да слуша, а бавен да говори+ и бавен да се гневи,+
20 защото гневът на човека не води до праведността, изисквана от Бога.+
21 Затова отхвърлете всяка нечистота и онова излишно нещо — злобата,+ и приемете с мекота внедряването на словото,+ което може да спаси душите ви.+
22 Но станете изпълнители на словото,+ а не само слушатели, мамещи сами себе си с лъжливи разсъждения.+
23 Защото ако някой е слушател на словото, а не изпълнител,+ той е като човек, който гледа лицето си в огледало —
24 оглежда се и си отива, и веднага забравя какъв е.
25 Но онзи, който се взира в съвършения закон+ на свободата и постоянства в него, ще бъде щастлив,+ като върши това, понеже е станал деен изпълнител,+ а не забравящ слушател.
26 Ако някой смята, че се покланя на Бога по правилен начин,+ и въпреки това не обуздава езика си,+ но заблуждава сърцето си,+ то поклонението на този човек е напразно.+
27 Поклонението, което е чисто+ и неопетнено+ от гледна точка на нашия Бог и Баща, е следното: да се грижи човек за сираците+ и вдовиците+ в неволята+ им и да се пази без петно+ от света.+
