Разумно ли е да вярваш в Бога?

ДАЛИ някога си се питал защо всичко, от атомните частици до необятните галактики, е ръководено от прецизни математически закони? Размишлявал ли си върху самия живот — неговото разнообразие, сложност и удивителен замисъл? Мнозина смятат, че вселената и животът в нея са следствие от огромен космически катаклизъм и еволюция. Други отдават заслугата на разумен Създател. Коя гледна точка според тебе е по–разумна?

Разбира се, и за двете гледни точки е необходима вяра. Убеждението, че Бог съществува, се основава на вяра. Както се казва в Библията, „нито един човек никога не е виждал Бога“. (Йоан 1:18) Така и никой човек не е видял появата на вселената или зараждането на живота. По същата логика никой не е видял как един вид жив организъм еволюира в друг по–висш организъм или дори в различен вид. Вкаменелостите показват, че основните групи животни са се появили изведнъж и са останали почти неизменени. * Следователно главният въпрос е: Вярата в кое от двете твърдения има по–стабилна основа — вярата в еволюцията или вярата в съществуването на Създател?

Дали твоята вяра се основава на неоспорими доказателства?

В Библията се казва, че истинската „вяра“ е „ясното доказателство за действителни неща, които не се виждат“. (Евреи 11:1) В „Нова английска Библия“ този стих е преведен по следния начин: „Вярата ... ни помага да сме сигурни в съществуването на действителни неща, които не виждаме.“ Несъмнено може да се сетиш за действителни неща, които не се виждат, но си твърдо убеден, че съществуват.

Например много уважавани историци вярват, че Александър Велики, Юлий Цезар и Исус Христос някога са живели на земята. Дали вярата на тези историци е основателна? Да, защото те могат да посочат автентични доказателства от историята.

В действителни неща, които не се виждат, вярват и учените благодарение на „ясното доказателство“, че тези невидими неща съществуват. Например руският химик от XIX век Дмитрий Менделеев бил изумен от взаимовръзката между химичните елементи — основните частици, изграждащи вселената. Той разбрал, че те имат общи неща и могат да бъдат подредени според своята атомна маса и химични свойства. Поради вярата си в реда на тези групи Менделеев съставил периодичната система на химичните елементи и точно предсказал съществуването на няколко елемента, които все още не били познати по негово време.

Археолозите често правят заключения относно по–ранни цивилизации въз основа на предмети, които са били заровени под земята в продължение на хиляди години. Представи си, че един археолог изрови десетки внимателно издялани каменни блокове с една и съща големина, които са подредени един върху друг. Освен това те са разположени в определена геометрична форма, за която не е естествено да се появи от само себе си. До какъв извод ще стигне археологът? Дали ще помисли, че това, което е открил, се е получило случайно? Най–вероятно не. Навярно ще стигне до заключението, че е намерил доказателство, че на това място са живели хора, и този извод ще бъде напълно разумен.

Нима не бихме могли да приложим същата линия на разсъждение и относно замисъла,  който се наблюдава в природата? Мнозина, сред които и уважавани учени, приемат този възглед.

Сляпа случайност или целенасочен замисъл?

Преди години британският математик, физик и астроном сър Джеймс Джийнс писал, че в светлината на увеличаващото се научно познание „вселената започва да изглежда повече като великолепен замисъл, отколкото като великолепна машина“. Той казал също, че „изглежда вселената е създадена от умел математик“ и че тя е „доказателство за наличието на сила, която е замислила нещата и ги контролира и която има нещо общо с нашия ум“.

Откакто Джийнс записал тези думи, и други учени са стигнали до подобен извод. „В цялостната организираност на вселената много съвременни астрономи виждат конкретен замисъл“ — писал физикът Пол Дейвис. Един от най–известните физици и математици на всички времена, Алберт Айнщайн, споделил следното: „Фактът, че заобикалящият ни свят е разбираем за нас, е чудо.“ В очите на мнозина това чудо включва самия живот, от основните му градивни блокове до невероятния мозък на човека.

ДНК и човешкият мозък

ДНК е генетичният материал на всички клетъчни организми и е молекулната основа за наследствеността. * Тази сложна киселина може да бъде сравнена с отпечатък или с уникална рецепта, тъй като в ДНК се съдържа кодирана информация в химическа форма, която бива съхранявана в молекулна среда, имаща способността да дешифрира този код и да действа съобразно на получената информация. Колко информация се съдържа в ДНК? Ако основните елементи на ДНК, наречени нуклеотиди, бъдат превърнати в букви от азбуката, ще „запълнят повече от един милион страници на обикновена книга“, се казва в един справочник.

При повечето организми ДНК е изградена от нишковидни тела, наречени хромозоми, които се намират на безопасно място в ядрото на всяка клетка. Ядрото има среден диаметър от 5 микрометра. * Помисли само: Цялата информация относно твоето уникално тяло се съдържа в миниатюрни пакети, които могат да бъдат наблюдавани само под микроскоп! Както се изразил един учен, живите организми имат „най–компактната система за съхраняване и използване на информация, позната до  този момент“. Това наистина е удивително в сравнение с паметта на компютърните чипове, DVD–тата и другите носители на информация! Освен това все още не сме разбрали всички тайни на ДНК. „Всяко откритие разкрива пред нас нещо ново и сложно устроено“, се казва в списанието „Ню Сайънтист“. *

Дали е разумно да припишем този съвършен замисъл и организираност на сляпата случайност? Дали ако попаднеш на книга с ръководство за сложна техника, която се състои от един милион страници и е написана под формата на прецизен, добре замислен код, ще направиш заключението, че тя някак си се е написала сама? А какво би помислил, ако тази книга е толкова малка, че за да я прочетеш, се нуждаеш от мощен микроскоп? И какво ще си мислиш, ако в нея се съдържат точни инструкции за производството на машина, притежаваща разум, която се поправя и възпроизвежда сама и е съставена от милиарди елементи, които трябва да бъдат съединени по точно определен начин и в точно определен момент? Няма съмнение, че нито за миг не би си помислил, че подобна книга се е появила просто от само себе си.

След като се запознал с последните изследвания относно вътрешните процеси в клетката, британският философ Антъни Флю, който преди бил виден атеист, заявил следното: „Почти невероятната сложност на механизмите, необходими за създаването на живота, показва, че във всичко това има намеса на разум.“ Флю смята, че „тази мисъл трябва да бъде следвана, докъдето и да доведе тя“. В неговия случай това довело до пълна промяна в мисленето му, така че сега той вярва в Бога.

Човешкият мозък също изпълва с удивление много учени. Мозъкът е продукт на ДНК и бива описван като „най–сложния обект във вселената“. Дори най–съвременният суперкомпютър изглежда доста примитивен в сравнение с тази розовосива маса с тегло около 1,5 килограма, съдържаща неврони и други структурни елементи. Един учен, който изследвал  мозъка, казал, че колкото повече неща учените научават за мозъка и разума, толкова „по–великолепен и непознаваем става той“.

Помисли върху следното: Благодарение на мозъка можем да дишаме, да се смеем, да плачем, да решаваме загадки, да произвеждаме компютри, да караме велосипед, да пишем поезия и да наблюдаваме нощното небе, изпълнени с възхищение. Дали наистина е разумно да отдадем заслугата за всички тези качества и способности на случайни еволюционни сили?

Вяра, основана на доказателства

Дали за да разберем себе си, трябва да изследваме по–низши форми на живот, като например маймуните и другите животни, както правят еволюционистите? Или трябва да се обърнем към по–висш източник — към Бога, — за да намерим отговори на въпросите си? Вярно е, че между нас и животните има общи неща. Подобно на тях и ние трябва да ядем, да пием и да спим и имаме способността да се възпроизвеждаме. Въпреки това хората са уникални в много отношения. Разумът подсказва, че нашите отличителни човешки черти произлизат от Личност, която е по–висша от нас, а именно, от Бога. В Библията тази мисъл е изразена много кратко. В нея се казва, че Бог създал човека „по своя образ“ в морален и духовен смисъл. (Битие 1:27) Струва си да обърнем внимание на някои от качествата на Бога, за които пише например във Второзаконие 32:4; Яков 3:17, 18 и 1 Йоан 4:7, 8.

Нашият Създател ни е дал разум, за да изследваме заобикалящия ни свят и да намерим удовлетворяващи отговори на своите въпроси. Във връзка с това Уилям Филипс, който е физик и носител на Нобелова награда, писал: „Когато изследвам реда, логическата закономерност и красотата на вселената, стигам до заключението, че по–висш разум е създал онова, което виждам. Разбирането, което имам като учен, относно последователността и удивителната простота във физиката укрепва вярата ми в Бога.“

Преди около 2000 години един проницателен наблюдател на заобикалящия ни свят писал: ‘Невидимите качества на Бога — вечната му сила и божествената му същност — се виждат ясно още от сътворението на света, понеже се разбират от онова, което е създадено, така че тези хора не могат да бъдат извинени.’ (Римляни 1:20) Писателят, християнският апостол Павел, бил интелигентен високообразован човек, който бил добре запознат с Моисеевия закон. Вярата на Павел, основана на разума, направила Бог реален за него, а силното му чувство за справедливост го подбудило да отдаде заслуга на Бога за нещата, които е създал.

Искрено се надяваме, че и ти ще се съгласиш, че не е неразумно да вярваш в Бога. Всъщност, подобно на Павел, ти също би могъл да направиш нещо повече от това просто да вярваш, че Бог съществува. Дано и ти, като милиони други, разбереш, че Йехова Бог е духовна личност с великолепни качества, които докосват сърцето ни и ни приближават до Него. (Псалм 83:18; Йоан 6:44; Яков 4:8)

[Бележки под линия]

[Блок на страница 24]

ДАЛИ ЗАРАДИ ЛОШИТЕ НЕЩА, ИЗВЪРШЕНИ В ИМЕТО НА РЕЛИГИЯТА, ЛИПСАТА НА ВЯРА В БОГА Е ОПРАВДАНА?

Мнозина не вярват в съществуването на Създател заради добре познатите злоупотреби и други покварени дела, които очернят историята на много религии. Дали това е основателна причина за липсата на вяра в Бога? Съвсем не. В предговора на книгата от Антъни Флю, озаглавена „Има Бог“, Рой Ейбрахам Варгийз казва: „Покварата и жестокостите на организираната религия нямат нищо общо със съществуването на Бога, така както заплахата от разпространението на ядрени оръжия няма нищо общо с това дали E=mc².“ *

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 23]

Ако приемаме определени останки от древността за дело на хора, тогава на кого отдаваме заслугата за замисъла в природата?

[Снимка на страница 23]

Алберт Айнщайн

[Снимки на страници 24, 25]

ДНК е като микроскопична книга с точни инструкции за живота на разумните създания

[Снимки на страница 25]

Човешкият мозък е описван като „най–сложния обект във вселената“

[Информация за източника на снимката на страница 22]

© The Print Collector/age fotostock