Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

ТЕМА НА БРОЯ

Надежда за бездомните и бедните

Надежда за бездомните и бедните

Джо е военен ветеран в САЩ. Поради лични и семейни проблеми той бил бездомен в продължение на 18 години. Джо започнал да посещава местна обществена библиотека, където понякога разговарял с една библиотекарка. Тези разговори променили живота му.

Мартин, един млад мъж в Аржентина, изпитвал духовна празнота. Животът му се струвал безсмислен. В търсене на смисъл той напуснал дома си и започнал да живее на един плаж. Но вместо да намери отговори на въпросите си, той изпаднал в тежка депресия. Със сълзи на очи Мартин умолявал Бога: „Ако съществуваш, моля те, помогни ми да те намеря.“ Какво станало? Ще разберем след малко.

ХОРАТА остават без дом поради различни причини. Някои като Джо имат лични проблеми, докато други като Мартин просто се отказват от „нормалния“ живот, който им се струва безсмислена рутина. Освен това бедността, природните бедствия, домашното насилие, злоупотребата с наркотици и алкохол, психическите разстройства, липсата на жилища на достъпна цена и безработицата могат да доведат дотам човек да загуби дома си.

Преди се смяташе, че бездомничеството се среща основно в развиващите се страни или на места, където е имало война или икономическа криза. Но според професора по психология Пол Торо то „се е превърнало в сериозен социален проблем в повечето развити страни“. * Други фактори може да са политиката на правителството спрямо семействата с ниски доходи и разширяващата се пропаст между бедни и богати.

Мнозина се притесняват за утрешния ден. Някои обаче намаляват тревогите си, като обръщат внимание какво казва Библията за бъдещето. Също така тя може да ни помогне още днес, защото съдържа разумни принципи, от които да се ръководим. Те могат да подобрят финансовата ни сигурност и емоционалното ни здраве, както установили от личен опит Джо и Мартин.

БИБЛИЯТА ПРОМЕНИЛА ЖИВОТА МУ

„Джо изглеждаше интелигентен, възпитан и скромен“, казва Синди, която често го виждала в библиотеката, в която работела. Тъй като е Свидетелка на Йехова, тя му дала списания „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ и го поканила да посети християнско събрание. Там хората се отнесли към него с доброта и уважение, затова започнал да ходи редовно. Джо приел да изучава Библията с един от мъжете в местната общност.

Изучаването на Библията помогнало на Джо да придобие самоуважение

Джо намерил истинска утеха в онова, което научавал, и започнал да прилага библейските принципи, макар това да означавало да направи големи промени. Например той разбрал, че животът е дар от Бога, към който трябва да се отнасяме с уважение, както и че пушенето омърсява тялото. (Псалм 36:9) Затова спрял да пуши, което е в хармония с принципа от 2 Коринтяни 7:1: „Нека очистим себе си от всяко нещо, което омърсява плътта.“ Разбира се, решението на Джо било не само от полза за здравето му, но и му спестило пари.

Той взел присърце библейския съвет, че трябва да правим всичко възможно да се грижим за физическите си нужди, и започнал да си търси работа. * (1 Солунци 4:11, 12) В Еклисиаст 2:24 се казва: „Няма по–добро за човека, освен да яде и да пие и душата му да се радва на добрите плодове от неговия труд.“ Тази радост произлиза и от самоуважението, което изпитваме, когато се трудим честно. Така можем да помагаме на онези, които са в нужда. (Ефесяни 4:28)

Синди разказва, че като видели искреността на Джо, местните Свидетели „го приобщили“ и „някои му помогнали да кандидатства за подходящо жилище и за други неща, на които имал право“. Джо продължил да напредва и след време се покръстил като Свидетел на Йехова. Сега може да говори от личен опит, когато насърчава другите да се вслушат в Божията мъдрост, разкрита в Библията. (Притчи 3:13, 14)

ТОЙ ОТКРИЛ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

Мартин започнал да търси смисъла на живота, когато бил на 20 години. Той казва: „Изследвах различните религии и философии и вземах наркотици, като се надявах да запълня празнотата в себе си, но без успех.“ Известно време живял в Калифорния и после се преместил на Хавайските острови. Мартин си спомня: „Мислех, че съм открил рая.“ Но красивата природа не запълнила празнотата. „Изпаднах в толкова тежка депресия, че дори обмислях самоубийство“, споделя той. В този момент от живота си плачел неспирно и умолявал Бога с думите: „Ако съществуваш, помогни ми да те намеря.“

Днес Мартин гледа положително на живота

Мартин си спомнил, че някъде бил видял надпис „Зала на Царството на Свидетелите на Йехова“. Той решил да посети християнско събрание там. „Влязох вътре с дълга коса, с брада и с дрехи, които носех от месеци. Въпреки това ме посрещнаха сърдечно.“ Мартин приел библейско изучаване и редовно ходел от „дома си“ на плажа до градския площад, за да изучава Библията.

Най–накрая той получил удовлетворяващи отговори на въпросите си. Така преодолял депресията и изпитал радостта, която Исус имал предвид с думите: „Щастливи са онези, които осъзнават духовните си нужди.“ (Матей 5:3)

„Местните жители бяха удивени от промените, които правех“

Новата нагласа на Мартин към живота скоро се проявила, щом приложил същите библейски принципи, които помогнали на Джо да поеме контрол над живота си. Мартин започнал да мисли повече за външния си вид и с помощта на Свидетелите намерил работа и жилище. Той казва: „Преди бях известен като бездомника на площада и местните жители бяха удивени от промените, които правех.“

След време Мартин се върнал в Аржентина, където се покръстил като Свидетел на Йехова. Сега той цени привилегията да помага на други гладни в духовно отношения хора да намерят отговорите на важни житейски въпроси.

КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ДА ИМА БЕДНИ И БЕЗДОМНИ

Йеремия, един служител на Бога от древността, живял в много труден период. Жесток враг бил превзел родината му и отвел мнозина от сънародниците му в изгнание и робство. (Плачът на Йеремия 1:3) Макар да бил пощаден, на практика Йеремия загубил всичките си притежания. Опечален, той се молел на Бога: „Спомни си страданието ми и моето бездомничество.“ (Плачът на Йеремия 3:19)

Въпреки страданията си Йеремия не се поддал на отчаянието. Защо? От една страна, той знаел, че Йехова няма да го изостави. (Йеремия 1:8) Освен това изучавал Писанието, което предсказва време, когато бедността и страданията ще бъдат заменени от истински мир и сигурност. (Псалм 37:10, 11)

Тези условия ще бъдат постигнати не с човешки усилия, а чрез едно съвършено управление, наречено Божие Царство. (Даниил 7:13, 14) Царят на това Царство не е кой да е, а Исус Христос, който проявил изключително състрадание към бедните, когато бил на земята като човек. (Лука 7:22; 14:13) Под управлението му „праведният ще процъфтява и ще има изобилие от мир ... Той ще избави бедния, който вика за помощ, угнетения и всеки човек, който няма помощник. Ще откупи душата им от потисничество и насилие“. (Псалм 72:7, 12, 14)

„Те ще строят къщи и ще живеят в тях“ (Исаия 65:21)

Исус говорел на хората основно за Божието Царство. (Лука 4:43) Той дори ги учел да се молят: „Нека дойде твоето царство. Нека бъде твоята воля както на небето, така и на земята.“ (Матей 6:9, 10) Какво ще представлява животът на земята, когато то поеме пълен контрол? Библията ни помага да си представим това чудесно бъдеще. Например в нея се казва следното относно поданиците на Божието Царство:

  • „Те ще строят къщи и ще живеят в тях, ще садят лозя и ще ядат плода им. Няма те да строят къщи, а друг да живее в тях, няма те да садят лозя, а друг да яде плода им. ... Избраниците ми ще се наслаждават напълно на делото на ръцете си.“ (Исаия 65:21, 22)

  • „Всеки ще седи под лозата си и под смокинята си и няма да има кой да го плаши, защото тези думи излязоха от устата на Йехова, Богът на небесните войнства.“ (Михей 4:4)

Тази сигурна надежда може да ни крепи в трудностите. Същевременно библейските принципи могат да ни помогнат да водим смислен и удовлетворяващ живот, както Джо, Мартин и много други са установили от личен опит. Нашият Създател, Йехова Бог, дава следното обещание: „Онзи, който ме слуша, ще живее в безопасност и спокойствие, без да се страхува от бедствие.“ (Притчи 1:33) Надяваме се тези думи да се изпълнят и в твоя живот!

^ абз. 6 Поради конфликти, насилие или преследване милиони хора е трябвало да напуснат дома си, като са станали бежанци в своята или в чужда страна. Този проблем беше разгледан в броя на „Пробудете се!“ от 8 май 2002 г.

^ абз. 11 Някои, които искат да работят, може да не са в състояние поради инвалидност, влошено здраве или напреднала възраст. Бог не одобрява онзи, „който не иска да работи“. (2 Солунци 3:10)