Уважение и достойнство под грижата на Бога

КОГАТО бил на земята, Исус по съвършен начин отразявал мисленето и действията на своя небесен Баща. Той казал: „Не върша нищо от себе си, но каквото ме е научил Бащата, това говоря. ... Винаги върша онова, което му е угодно.“ (Йоан 8:28, 29; Колосяни 1:15) Така че като разгледаме нагласата и отношението на Исус към жените, ще придобием прозрение за възгледа на Бога за жените и за очакванията му към тях.

Въз основа на информацията, съдържаща се в евангелията, много учени описват възгледа на Исус за жените като революционен. В какъв смисъл? И нещо много по–важно, дали ученията му продължават да оказват освобождаващо влияние върху жените днес?

Отношението на Исус към жените

◼ Исус не гледал на жените като на сексуални обекти. Според някои юдейски религиозни водачи контактът с представители на противоположния пол можел да доведе единствено до похот. Тъй като на жените било гледано като на източник на изкушение, не им било позволявано да говорят с мъже на обществени места, нито да излизат навън, без да носят покривало. Исус, от своя страна, съветвал мъжете да контролират  плътските си желания и да се отнасят към жените с достойнство, а не да ги изолират от обществото. (Матей 5:28)

Също така Исус казал: „Ако някой се разведе с жена си и се ожени за друга, върши прелюбодейство спрямо първата.“ (Марко 10:11, 12) Така той отхвърлил разпространеното по онова време учение на равините, според което мъжът можел „да се разведе с жена си по каквато и да било причина“. (Матей 19:3, 9) Мисълта за извършването на прелюбодейство спрямо съпругата, била чужда за повечето юдеи. Техните равини учели, че мъжът никога не може да извърши прелюбодейство спрямо жена си и че само жената може да прояви невярност! Както се казва в един библейски справочник, „като поставил съпруга под същите морални задължения като съпругата, Исус извисил ролята и достойнството на жените“.

Влиянието на неговото учение днес: В християнските сборове на Свидетелите на Йехова жените общуват свободно с мъжете. Те не трябва да понасят неприлични погледи и неподходящо фамилиарно отношение, защото мъжете християни се стараят да се отнасят към ‘по–възрастните жени — като към свои майки, към по–младите жени — като към свои сестри, в пълно целомъдрие’. (1 Тимотей 5:2)

◼ Исус отделял време да учи жените. В контраст с преобладаващия възглед на равините жените да бъдат държани в невежество Исус ги учел и ги насърчавал да изразяват чувствата си. Като отказал да лиши Мария от радостта да бъде учена, Исус показал, че мястото на жената не е само в кухнята. (Лука 10:38–42) Сестрата на Мария, Марта, също извлякла полза от неговото поучаване, както личи от разумните отговори, които дала на Исус след смъртта на Лазар. (Йоан 11:21–27)

Исус се интересувал от това какво мислят жените. По негово време повечето юдейки смятали, че ключът към щастието е да родят достоен син, който в най–добрия случай да бъде пророк. Когато една жена възкликнала „Щастлива е утробата, която те е носила!“, Исус се възползвал от възможността да ѝ посочи нещо по–добро. (Лука 11:27, 28) Отбелязвайки, че духовността е много по–важна, Исус ѝ обърнал внимание на възможността жените да имат по–възвишена от наложената им по онова време позиция. (Йоан 8:32)

Влиянието на неговото учение днес: Учителите в християнския сбор с радост изслушват изказванията на жените по време на събранията. Те уважават зрелите жени, които с примера си „поучават каквото е добро“. (Тит 2:3) Освен това разчитат на тях да участват в известяването на добрата новина за Божието Царство. (Псалм 68:11; виж блока „Дали апостол Павел забранил на жените да говорят?“ на 9 страница)

 ◼ Исус проявявал загриженост към жените. В библейски времена дъщерите не били ценени толкова, колкото синовете. В Талмуда този възглед е изразен с думите: „Щастлив е онзи, който има мъжки рожби, и горко на онзи, който има женски рожби.“ Някои родители гледали на дъщерята като на по–голям товар — трябвало да ѝ намерят съпруг и да дадат зестра, а и нямало да могат да разчитат на нея да се грижи за тях в старостта им.

Исус показал, че животът на едно малко момиче е важен колкото на едно момче, като възкресил дъщерята на Яир — нещо което направил и за сина на вдовицата от Наин. (Марко 5:35, 41, 42; Лука 7:11–15) След като излекувал една жена, която ‘осемнайсет години била обсебена от демон и поради това била болна’, Исус я нарекъл „дъщеря на Авраам“, израз, който почти не се среща в писанията на юдеите. (Лука 13:10–16) Използвайки този уважителен и мил израз, той не само показал, че гледа на нея като на пълноправен член на обществото, но и признал огромната ѝ вяра. (Лука 19:9; Галатяни 3:7)

Влиянието на неговото учение днес: Една азиатска пословица гласи: „Да отглеждаш дъщеря е все едно да поливаш градината на съседа.“ Без да се влияят от подобно мислене, любещите бащи християни се грижат добре за всички свои деца — и синове, и дъщери. Боящите се от Бога родители полагат усилия всичките им деца да получат добро образование и медицински грижи.

◼ Исус имал доверие на жените. В юдейските съдилища свидетелските показания на жените били приравнявани с тези на робите. Историкът от първи век Йосиф Флавий дал следния съвет: „Не приемайте никакви показания от жени, поради лекомислието и безразсъдството, характерни за техния пол.“

В пълен контраст с това Исус избрал жени да свидетелстват за неговото възкресение. (Матей 28:1, 8–10) Въпреки че тези верни жени били очевидки на екзекуцията и погребението на своя Господар, на апостолите им било трудно да повярват на думите им. (Матей 27:55, 56, 61; Лука 24:10, 11) Но като се появил първо пред жени, възкресеният Христос показал, че гледа на тях като на достойни да дадат свидетелство точно като останалите ученици. (Деяния 1:8, 14)

Влиянието на неговото учение днес: В сборовете на Свидетелите на Йехова мъжете, на които са възложени отговорности, зачитат жените, като вземат предвид тяхното мнение. От своя страна, християнските съпрузи ‘отдават почит’ на своите съпруги,  като ги изслушват внимателно. (1 Петър 3:7; Битие 21:12)

Библейските принципи допринасят за щастието на жените

Когато мъжете подражават на Христос, жените се радват на уважението и свободата, които Бог първоначално възнамерявал те да имат. (Битие 1:27, 28) Вместо да подкрепят мъжкия шовинизъм, съпрузите християни се ръководят от библейските принципи, които допринасят за щастието на техните съпруги. (Ефесяни 5:28, 29)

Когато започнала да изучава Библията, Елена безмълвно понасяла жестоко отношение от страна на съпруга си. Той бил израснал в изпълнена с насилие среда, където отвличането на булки и физическото малтретиране били често срещани. Елена разказва: „Наученото от Библията ми вдъхна сили. Разбрах, че има някого, който ме обича много, цени ме и е загрижен за мене. Разбрах също, че ако съпругът ми започне да изучава Библията, тя може да промени отношението му към мене.“ Мечтата ѝ се сбъднала, когато нейният съпруг най–после се съгласил да изучава Библията и по–късно бил покръстен като Свидетел на Йехова. „Той стана пример за самоконтрол и въздържание — казва Елена. — Научихме се да си прощаваме щедро един на друг.“ До какъв извод стигнала тя? „Библейските принципи наистина ми помогнаха да чувствам, че имам стойност и че съм защитена в брака си.“ (Колосяни 3:13, 18, 19)

Случаят с Елена не е единствен. Милиони християнки са щастливи, тъй като те и съпрузите им се стремят да прилагат библейските принципи в брака си. Те намират уважение, утеха и свобода при общуването си със събратята си. (Йоан 13:34, 35)

Християните съзнават, че както мъжете, така и жените, са ‘подчинени на безсмислие’ и затова не могат да се освободят от греха и несъвършенството. Но като се приближават до своя любещ Бог и Баща, Йехова, те имат надеждата да бъдат ‘освободени от робството на тлението’ и да се радват на „славната свобода на Божиите деца“. Само каква великолепна надежда за мъжете и жените, за които се грижи Бог! (Римляни 8:20, 21)

[Блок на страница 9]

Дали апостол Павел забранил на жените да говорят?

„Нека жените мълчат в сбора“ — писал апостол Павел. (1 Коринтяни 14:34) Какво имал предвид той? Дали омаловажавал умствените им способности? Не, напротив. Той често говорел за тяхната благотворна реч. (2 Тимотей 1:5; Тит 2:3–5) В своето писмо до Коринтяните Павел посъветвал не само жените, но и онези, които притежавали дара да говорят чужди езици и да пророкуват, да мълчат, когато друг вярващ говори. * (1 Коринтяни 14:26–30, 33) Възможно е някои жени да са били толкова ентусиазирани поради новооткритата си вяра, че да са прекъсвали говорещия, за да задават въпроси, какъвто бил обичаят по онова време в тази част на света. С цел да се избегне подобно безредие, Павел ги насърчил да „питат мъжете си вкъщи“. (1 Коринтяни 14:35)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 10]

Исус удостоил Мария Магдалина с честта да съобщи на апостолите за възкресението му

[Снимка на страница 11]

Онези, които следват библейските принципи, уважават жените и зачитат достойнството им