Перейти к основным материалам

Васо лэ Иеговастирэ свидетеля на справин дэсавэ празникоря?

Васо лэ Иеговастирэ свидетеля на справин дэсавэ празникоря?

 Сар лэ Иеговастирэ свидетеля полэн, тэ справин варисаво празнико чи най?

 Лэ Иеговастирэ свидетеля родэн руковоцтво андэ Библия, кай тэ полэн, тэ справин варисаво празнико чи най. Если варисаво празнико ворта жал против кода, со пистромэ андэ Библия, тоди вонэ лэс на справин. Ай пала авэр празнико кажно свидетелё екжэно витидэл, тэ справий лэс чи най. Но во кадяжэ старыийпэ, кай тэ авэл вужи совесть англа Дэл и англа мануша (Дила 24:16).

 Тэлэ пистромэ дэсавэ вопросоря, пала савэ розмышляют лэ Иеговастирэ свидетеля, кай тэ полэн, тэ справин варисаво празнико чи най a.

  •  Исин андо празнико учения, сави жал против Библия?

     Библейско принцыпо: «Важ када вижан лэндар и сыкавэн, кай тумэ най лэнца, ԥэнэн о Иегова, и будэр на лэнпэ каринг о найвужимос» (2 Коринфянам 6:15—17).

     Лэ Иеговастирэ свидетеля старыинпэ тэ на подритярэн духовно найвужэ учении, — када кодэла учении, савэ жан против Библия. Важ када вонэ на справин кодэла празникоря, андэ савэ исин акэ со.

     Празникоря, савэ жан анда поклонения аврэ дэвлэнди. О Иисусо ԥэндя: «Тэлён тумарэ Дэвлэсти лэ Иеговасти и полэн кати лэс» (Матфеё 4:10). Важ када лэ Иеговастирэ свидетеля на справин о Кричуно, Патради и о Пэрво маё b, важ кода кай изначально кадэла празникоря жанас анда поклонения аврэ дэвлэнди, ай най лэ Иеговасти. Кадяжэ вонэ на справин кацавэ празникоря.

    •  Кванза. Андэ ек инцыклапедия ԥэнэнпэ: «И названия важ кадэва празнико жал лэ алавэндар матунда я кванза. Пэ шыб суахили када означает „пэрви плодоря“. Када сыкавэл, кай и Кванза жал анда пэрви празникоря важ о уражаё, пала савэ пистромэ андэ история важ и Африка» (Encyclopedia of Black Studies). Сар гиндон дэсавэ, и Кванза — када най религиозно празнико. Но андэ инцыклапедия пала веры андэ Африка, пэ Кванза ԥэнэнпэ, кай када африканско празнико, пэ саво «и мануша анэнас пэрви плодоря лэ дэвлэнди и лэ ԥурэнди, савэ мулинэ, кай тэ поблаӷодарин лэн». Андэ инцыклапедия кадяжэ ԥэнэнпэ: «Андэ афроамериканско празнико Кванза ӷлавно — тэ сыкавэн и блаӷодарность важ и блаӷословении, савэ дэн лэ манушэнди и ԥурэ, савэ мулинэ» (Encyclopedia of African Religion).

      Кванза

    •  Празнико андэ епаш осень. Када «празнико важ и богиня луны» (Holidays, Festivals, and Celebrations of the World Dictionary). Пока жал о празнико, «всаворэ жувля андо ери тэлён кадэлэ дэвлэсти» (Religions of the World—A Comprehensive Encyclopedia of Beliefs and Practices).

    •  Ноуруз (Навруз). И бари росийско инцыклапедия ԥэнэн, кай о Ноуруз — када «зороастрийско празнико», и росԥэнэн: «[Лэс] справинас англа дес важ и весенё ровноденствия, кала, сар гиндонас, и фраваши (лэ мулэ манушэндирэ душы) ринаспэ андэ пэстирэ цэра. Андо епаш дес, по пэрво дес андо нэво бэрш радуинаспэ, кай анда ԥув рисайля о полудено духо Рапитвино».

    •  Шаб-е Ялда. Сар ԥэнэнпэ андэ книжка «Суфизмо андэ свынто история важ и Персия», кадэва празнико через кода, кай ӥвэндэ о қам на сжалас па ҭан дэсавэ часоря, «точно ужал андэ поклонения лэ Митра́сти», лэ вудудэстирэ дэвлэсти (Sufism in the Secret History of Persia). Дэсавэ гиндон, кай о празнико Шаб-е Ялда ужал андэ поклонения важ и римски и гречески лэ қамэстирэ дэвла c.

    •  Дес, кала блаӷодарин. Сар и Кванза, кадэва празнико жал анда дэлмутнэ празникоря важ о уражаё, савэ терэнас важ и разни дэвла. Через дэсави время, сар ԥэнэнпэ андэ ек книжка, «кадэла дэлмутнэ обычаёря пэрэля и христианско қандири» (A Great and Godly Adventure — The Pilgrims and the Myth of the First Thanksgiving).

     Празникоря, андэ савэ исин суиверии и вера андэ кода, кай исин удача. Андэ Библия пала мануша, «савэ стон мисяйля важ о дэл, пэ саво ԥэнэн Удача», ԥэнэнпэ сар пала кодэла, ко «ашадэ лэ Иеговас» (Исайя 65:11). Важ када лэ Иеговастирэ свидетеля на справин кацавэ празникоря.

    •  Иван Купала. Андэ книжка «Беларусь от А до Я» ԥэнэнпэ: «Сар патян бут мануша, кала жал о празнико... [Иван Купала], и природа освободий пэско волшэбно зор и, если о мануш смило и лэстэ исин удача, тоди лэстэ можэт тэ авэл кадэва зор» (The A to Z of Belarus). Спэрва кадэва дес сас языческо празнико, саво и мануша справинас через кода, кай о дес сас май лунго. Сар ԥэнэнпэ андэ бари росийско инцыклапедия, «посли кода, сар и язычникоря прилинэ христианско вера, кадэва празнико стидэ вмести лэ празникоса анда қандири, пэ саво ԥэнэн Дес важ о Свынто Иоано Кристителё».

    •  Луно нэво бэрш (китайско Нэво бэрш, корейско Нэво бэрш). Андэ ек книжка ԥэнэнпэ: «Андэ кадэя лэ бэршэстири время — со май фартэ, чем андэ варисави авэр — о ери, и друӷоря и о родо со май бут гиндон пала кода, сар тэ астарэн и удача, тэ стон патив пэ дэвла и пэ мулэ и тэ ԥэнэн пажылания пала удача андо нэво бэрш» (Mooncakes and Hungry Ghosts — Festivals of China). Кода жэ можно тэ ԥэнас и пала корейско Нэво бэрш, пэ саво, сар ԥэнэнпэ андэ инцыклапедия, андэ сави росԥэнэнпэ пала празнико Нэво бэрш, «и мануша тэлён лэ мулэ ԥурэнди, терэн ритуалоря, кай тэ отдаравэн найлашэ мулэн и тэ астарэн и удача андо нэво бэрш, ай кадяжэ драбатярэн, кай тэ уӷанэн, со анэна о нэво бэрш» (Encyclopedia of New Year’s Holidays Worldwide).

      Китайско Нэво бэрш

     Празникоря, андэ савэ ӷлавно гиндо кода, кай исин бесмертно душа. Андэ Библия ворта ԥэнэнпэ, кай и душа мэрэл (Иезекииль 18:4). Важ када лэ Иеговастирэ свидетеля на справин и празникоря, пала савэ пистромэ тэлэ, важ кода кай кацавэ празникоря подритярэн о гиндо пала кода, кай и душа на мэрэл.

    •  Дес важ всаворэ душы (Празнико, кай тэ сэрэн лэ мулэн). Андэ «Нэви католическо инцыклапедия» ԥэнэнпэ, кай андэ кадэва дес «вспоминают всаворэ мулэн». Андэр латэ кадяжэ пистромэ: «Бут бэрша палпалэ бут мануша патянас андэ кода, кай андэ кадэва дес и душы, савэ находинпэ андэ чистилище, ашэн привидении, ведьмы, жабы и авэр, и авэн каринг кодэла, ко варикала найдраго лэнца обжыляпэ» (New Catholic Encyclopedia).

    •  Цинмин и Празнико важ и боқалэ привидении. Пэ кадэла дуй празникоря и мануша вспоминают пэстирэ ԥурэн, савэн ужэ нинай. Андэ ек книжка ԥэнэнпэ, кай кала и мануша справин о празнико Цинмин, вонэ «сԥабарэн хамос, пимос и ловэ, кай и мулэ тэ на авэн боқалэ, тэ на камэн тэ пэн и лэндэ тэ авэн ловэ». Андэр латэ кадяжэ росԥэнэнпэ, кай, сар гиндон дэсавэ, «андо Шон важ и боқалэ приведении и жундэ и мулэ ашэн фартэ пашэ ек еқэстэ андэ полнолуния. Важ када фартэ важно тэ стерэн вся, кай тэ уӷодин лэ мулэнди и тэ сыкавэн патив каринг и ԥурэ, савэ мулинэ» (Celebrating Life Customs Around the World — From Baby Showers to Funerals).

    •  Чхусок. Сар ԥэнэнпэ андэ ек книжка, пэ кадэва празнико «дэн хамос и вино лэ мулэнди». Када терэн, важ кода кай «патян, кай лэ манушэстири душа на парашэл тэ жувэл посли кода, сар мэрэл и тила» (The Korean Tradition of Religion, Society, and Ethics).

     Празникоря, савэ ужан андо бэнгалимос. Андэ Библия ԥэнэнпэ: «Нико тутэ на трэбуй... тэ драбатярэл, тэ залэлпэ кадэла диласа, тэ видиқэл и приметы, тэ калдуий, тэ подтерэл аврэнди, тэ виақарэл лэ найвужэн, тэ ԥэнэн, со авэла англэ и тэ пушэл варисо лэ мулэндар. Всаворэ, ко када терэн, гряца лэ Иеговасти» (Второзаконие 18:10—12). Кай тэ на залэнпэ бэнгалимаса, андэ саво ужал и астрология (ек анда способоря тэ ԥэнэн, со авэла англэ), лэ Иеговастирэ свидетеля на справин Хэлоуино и авэр празникоря.

    •  Сингальско и тамильско Нэво бэрш. Андэ инцыклапедия важ и Шри-Ланка ԥэнэнпэ, кай «андэ ритуалоря, савэ терэн пэ кадэя события, ужал дила, сави терэн андэ со май лащи важ и астрология время» (Encyclopedia of Sri Lanka).

    •  Сонгкран. Андэ ек инцыклапедия ԥэнэнпэ, кай и названия важ кадэва азиацко празнико «жал анда санскрицко алав, саво сыкавэл „переходо“ или „изменения“. Кадэва празнико сыкавэл, кай о қам пэрэжал андэ созвездия Овна» (Food, Feasts, and Faith— An Encyclopedia of Food Culture in World Religions).

     Празникоря, савэ терэнас па лэ Маисеёско законо, саво отменисардэ посли кода, сар о Иисусо отдя пэс андэ жэртва. Андэ Библия ԥэнэнпэ: «Важ кода кай о Христос отменисардя о законо» (Римлянам 10:4). И христианоря и адес прилэн андэ жызня и принцыпоря анда лэ Маисеёско законо, савэ о Дэл дэлмут дя лэ Израилёсти. Но вонэ на справин кодэла празникоря, пала савэ ԥэнэнаспэ андэ лэ Маисеёско законо, особено кодэла, савэ сыкавэнас по Христос, важ кода кай вонэ патян, кай во ужэ авеля. Андэ Библия пэнэнпэ: «Вся када — тень кодэлэсти, со авэла англэ, ай о Христос исин акана» (Колоссянам 2:17). Важ када лэ Иеговастирэ свидетеля на справин и празникоря, андэ савэ кадяжэ исин абычаёря, савэ най анда Библия.

    •  Ханука. Кадэва празнико справин через и дуйто посвящения важ о иудейско храмо андо Иерусалимо. Но, сар ԥэнэнпэ андэ Библия, о Иисусо ашэля Ӷлавно рашай андэ катуна, или храмо, саво «май лаш[о] и май совершэно... [и] стердо най лэ манушэндирэ вастэнца» (Евреям 9:11). И христианоря патян, кай вместо храмо андо Иерусалимо акана исин духовно храмо.

    •  Рош ха-Шана. Кадя ԥэнэн по еврейско Нэво бэрш. Дэлмут пэ кадэва празнико лэ Дэвлэсти анэнас особи жэртвы (Числа 29:1—6). Но о Иисус Христос отменисардя и жэртвы и приношэнии, и важ о Дэл вонэ акана нинай нисо (Даниил 9:26, 27).

  •  Поможый о празнико, кай тэ авэл единство машкар разни веры?

     Библейско принцыпо: «Сави пай исин кай кодэва, ко на парашэл тэ кандэл лэ Дэвлэс кодэлэса, ко на патял андо Дэл? И со можэт тэ авэл ек кай лэ Дэвлэско храмо и идалоря?» (2 Коринфянам 6:15—17).

     Лэ Иеговастирэ свидетеля старыинпэ тэ ладин аврэ манушэнца и стон патив пэ лэ манушэнго право екжэнэ тэ витидэн, андэр со тэ патян. И всаек вонэ на справин и празникоря, савэ поможын, кай тэ авэл единство машкар веры.

     Празникоря важ варисаво мануш анда вера или важ варисави события, савятэ цэль — тэ стерэл единство машкар и мануша анда разни веры. Кала о Дэл андя пэско народо пэ ԥув, кай и мануша тэлёнас аврэ дэвлэнди, во ԥэндя: «На терэн доӷоворо ни лэнца, ни лэндирэ дэвлэнца. [...] Если тумэ лэна тэ служын лэндирэ дэвлэнди, када ашэла важ тумэндэ ловушка» (Исход 23:32, 33). Важ када лэ Иеговастирэ свидетеля на справин кацавэ празникоря.

    •  Лойкратхонг. Андэ инцыклапедия пала будизмо пистромэ: «[Пэ кадэва тайско празнико] и мануша терэн чашки анда листоря, стон андэр лэндэ свечки или рувлёра, савэ драго қандэн, и мэкэн лэн па паи. Гиндон, кай кадэла лодочки ундярэн и неудача. Андэ кадэва празнико и мануша тэлён лэ свынтонэ слидости, саво ашадя о Буда» (Encyclopedia of Buddhism).

    •  Дес, кай тэ каинпэ. Андэ ӷазета «Нэшнл», сави вимэкэн андэ Папуа — Нэви Гвинея, сас пистромэ и алава, савэ ԥэндя ек барэдэр анда страна. Во ԥэндя, кай кодэла, ко справин кадэва празнико, «прилэн о ӷлавно чачимос андэ христианско вера». Во ԥэндя , кай кадэва дес поможый, «кай андэ страна тэ авэн христиански принцыпоря».

    •  Весак. «Баро будийско празнико — када о Весак. Кадэва празнико справин андо маё, андэ полнолуния. Лэс стон важ о Буда, и во сыкавэл лэстири рождения, просветления и смэрть»,— ԥэнэнпэ андэ книжка «Народы Южной Азии».

      Весако

     Празникоря, андэ савэ ужан и религиозни традицыи, пала савэ най пистромэ андэ Библия. О Иисусо ԥэндя лэ барэдэрэнди анда веры: «Тумэ через пэстирэ традицыи отстодэ лэ Дэвлэско законо». Во кадяжэ ԥэндя, кай вонэ евья тэлён лэ Дэвлэсти, и росԥэндя: «Вонэ сытярэн па лэ манушэско законо» (Матфеё 15:6, 9). Важ лэ Иеговастирэ свидетеля кадэла алава фартэ важни, важ када вонэ на справин бут религиозни празникоря.

    •  Дес, кала авеля о Дэл (Дес важ и трин царёря, Тимкато, Дес важ и царёря-драбатяримаря). Кадэва празнико сԥангло лэ десэса, кала и драбатяримаря авелэ каринг о цынёнё Иисусо, или лэ десэса, кала во болделя. Кадэва христианско празнико стидэ анда «язычески празникоря весны, савэ хвалинас ла лэнатирэ дэвлэн» (The Christmas Encyclopedia). О празнико Тимкато, саво шолпэ пэр лэстэ, «жал анда дэлмутнэ традицыи» (Encyclopedia of Society and Culture in the Ancient World).

    •  Празнико важ и Дева Мария, важ кода кай вой вазгляпэ по нэбо. И мануша, савэ справин кадэва празнико, патян, кай посли кода, сар и Дева Мария муля, вой вазгляпэ по нэбо андэ манушыкани тила. «Андэ ранё қандири кадэя учения на сас, — ԥэнэнпэ андэ ек инцыклапедия, — и андэ Библия пала када нисо най пистромэ» (Religion and Society — Encyclopedia of Fundamentalism).

    •  Празнико важ и непорочно зачатия Девы Марии. Андэ «Нэви католическо инцыклапедия» ԥэнэнпэ: «Андэ Свынти Лила нинай доказательсва важ и учения пала непорочно зачатия». Андэр латэ кадяжэ пистромэ: «Андэ ранё қандири [кадэя учения] на сас» (New Catholic Encyclopedia).

    •  Баро посто. Сар пистромэ андэ «Нэви католическо инцыклапедия», о посто — и время, андэ сави о мануш каийпэ и на хал — появисайля андо штарто вико, через 200 бэрш посли кода, сар допистросардэ и Библия (New Catholic Encyclopedia). Пала обычаё тэ шон по шэро о пепло андо пэрво дес, кала жал о посто (кадэва дес называется Пепельно среда) андэ «Католическо инцыклапедия» ԥэнэнпэ: «По Западо кадэва абычаё ԥэндя тэ терэн о Беневентско соборо андо 1091 [бэрш]».

    •  Мескелё (Маскало). Пэ кадэва эфиопско празнико «и мануша стон яг и цэлэн круӷом латэ. Кадя вонэ справин кода, кай [виарақлэ] о Чачуно Трушул (трушул, пэ саво умардэ лэ Христос)» (Encyclopedia of Society and Culture in the Medieval World). Но лэ Иеговастирэ свидетеля на тэлён лэ Дэвлэсти через о трушул.

  •  Хвалий о празнико варисавэ манушэс, арӷанизацыя или симвало андэ нацыя?

     Библейско принцыпо: «Кадя ԥэнэн о Иегова: “Задино амрая о мануш, саво надеийпэ пэ мануша, надеийпэ пэ манушыкано зор и кодэва, каско ди одбандёл лэ Иеговастар“» (Иеремия 17:5).

     Хоть лэ Иеговастирэ свидетеля и блаӷодарни аврэ манушэнди и дажэ мангэнпэ пала лэндэ, вонэ всаек на ԥирэн пэ кацавэ мероприятии и празникоря.

     Празникоря важ и правителя или важ авэр ашунглэ мануша. Андэ Библия ԥэнэнпэ: «Парашэн тэ надеинпэ по мануш, саво жувэл, пока ԥурдэл. Хэба можно тэ надеинпэ пэр лэстэ?» (Исайя 2:22). Важ када лэ Иеговастирэ свидетеля на справин, например, лэ правителёнэндирэ дни рождения.

     Празнико важ о нацыонально флаӷо. Лэ Иеговастирэ свидетеля на справин о Дес важ о флаӷо, важ кода кай андэ Библия ԥэнэнпэ: «Ритярдён май дур лэ идалонэндар» (1 Иоано 5:21). Адес важ дэсавэ мануша о флаӷо — када най идало или кода, сости тэлён. Но о историко Карлтоно Хейзо роспэнэн: «Кай о нацыонализмо исин ӷлавно символо важ и вера и поклонения — када о флаӷо».

     Празникоря важ и свынти мануша. Со тердяпэ, кала ек верущё мануш тэлеля лэ Петрости? Андэ Библия пистромэ: «О Пётро вазгля лэс и ԥэндя: „Ущи, мэ кацаво жэ мануш, сар и ту“» (Дила 10:25, 26). Важ кода кай ни о Пётро, ни авэр апостолоря на домэкэнас лэ манушэн тэ хвалин лэн или тэ тэлён лэнди, лэ Иеговастирэ свидетеля на ԥирэн пэ кацавэ мероприятии, пэ савэ славин кодэлэн, пэр кастэ ԥэнэн свынти. Акэ савэ празникоря андэ када ужан.

    •  Дес важ всаворэ свынти. Андэ «Нэви католическо инцыклапедия» ԥэнэнпэ, кай када «празнико важ всаворэ свынти», и ԥэнэнпэ, кай «тэ полэн, катар жал кадэва празнико, нэвозможно» (New Catholic Encyclopedia).

    •  Дес важ и Гваделупско Дева Мария. Кадэва празнико терэн важ и «покровительница Мексики» — када, сар гиндон дэсавэ, и Мария, лэ Иисусостири дэй. Гиндон, кай андо 1531 бэрш вой сыкаделя катутнэ крестианиности (The Greenwood Encyclopedia of Latino Literature).

      Дес важ и Гваделупско Дева Мария

    •  Именины. «Именины — када празнико важ о свынто, кастирэ алавэса ақардэ бэятос, кала лэс болэнас или кала сас конфирмацыя», — ԥэнэнпэ андэ книжка важ и традицыи и абычаёря. Андэр латэ кадяжэ ԥэнэнпэ, кай «кадэлэ десэстэ баро религиозно смысло» (Celebrating Life Customs Around the World — From Baby Showers to Funerals).

     Празникоря, андэ савэ ужан политически или социальни движэнии. Андэ Библия пистромэ: «Фэдэр тэ родэс защита кай о Иегова, чем тэ надеиспэ пэ мануша» (Псалом 118:8, 9). Лэ Иеговастирэ свидетеля на камэн тэ вистон пэс кадя, кабута вонэ гиндон, кай тэ ришын лэ манушэндирэ проблемы моӷут и мануша, ай най о Дэл. Важ када вонэ на справин о Дес важ и молодёжь и о Дес важ и жувля, важ кода кай андэ кадэла празникоря ужан политически или социальни движэнии. Кадяжэ вонэ на справин и деса, кала отменисардэ о рабство, саво справин андэ разни страны. Лэ Иеговастирэ свидетеля патян, кай кати лэ Дэвлэско Царство улэла и проблемы, савэ исин через и разни нацыи и разно достатко кай мануша (Римлянам 2:11; 8:21).

  •  Терэл о празнико, кай ек нацыя тэ авэл май лащи, чем авэр?

     Библейско принцыпо: «О Дэл всаворэнца обжалпэ еқэндар и шол сама манушэс анда любо народо, если во дарал лэстар и терэл правильно» (Дила 10:34, 35).

     Хоть лэ Иеговастирэ свидетеля и любин пэстири родина, вонэ на справин и празникоря, савэ терэн ек нацыя май лащи, чем авэр. Акэ дэсавэ примероря.

     Мероприятии, андэ савэ хвалин и халавдия. О Иисусо на ԥэнэнас, кай и войны — када драго. Наоборот, во ԥэндя пэстирэ учениконэнди: «Любин пэстирэ вороӷонэн и мангэнпэ пала кодэла, ко тумэн ӷоний» (Матфеё 5:44). Важ када лэ Иеговастирэ свидетеля на справин и празникоря, савэ славин лэ халавдэн. Кардэ кадяжэ ужан и празникоря, пала савэ пистромэ дальшэ.

    •  Дес АНЗАК. Андэ ек словарё росԥэнэнпэ: «АНЗАК пэрэандярдёлпэ сар австралийско-новозеландско армейско корпусо». Кадяжэ котэ ԥэнэнпэ: «Через дэсави время о Дес АНЗАК ашэля десэса, андэ саво вспоминают кодэлэн, ко муля пэ война» (Historical Dictionary of Australia).

    •  Дес важ и ветераноря (Дес, кала вспоминают кодэлэн, ко муля пэ война, Поминально воскресенье, Дес поминовения). Пэ кадэла празникоря и мануша славин «лэ ветеранонэн, савэ сас пэ война, ай кадяжэ кодэлэн, ко муля пэ войны, савэ андярэлас и страна» (Encyclopædia Britannica).

     Празникоря, пэ савэ справин и исторически событии андэ страна. О Иисусо ԥэндя пала пэстирэ ученикоря: «Вонэ на прижан кадэла люмати, сар и мэ на прижав кадэла люмати» (Иоано 17:16). Хоть лэ Иеговастирэ свидетелёнэнди чалёл тэ уӷанэн пала история андэ пэстири страна, вонэ на справин кацавэ празникоря.

    •  Дес важ и Австралия. Андэ ек инцыклапедия росԥэнэнпэ, кай кадэва празнико линэ тэ справин «важ о дес андо 1788 бэрш, кала и английски халавдэ стодэ о британско флаӷо и захутилдэ и Австралия» (Worldmark Encyclopedia of Cultures and Daily Life).

    •  Дес важ о Гаё Фоксо. Андэ ек английско словарё ԥэнэнпэ, кай «андэ кадэва дес и мануша вспоминают, кала кай о Гаё Фоксо и кай и католикоря, савэ залэнас лэстири риг, на вижыля андо 1605 бэрш тэ стерэн о взрыво, кай тэ мэрэл о королё Яково Пэрво и мануша, савэ ужанас андо [английско] Парламенто» (A Dictionary of English Folklore).

    •  Дес важ и независимость. Андэ разни страны и мануша справин «о дес, кала лэндири страна ашэля независимо» (Merriam-Webster’s Unabridged Dictionary).

  •  Исин по празнико найлащи поведения?

     Библейско принцыпо: «Варикала тумэндэ жыля бут время, кай тумэ тэ терэн сар мануша андэ кадэя люма: андярэнас пэс бисовисно, ԥаронас тэ терэн кода, со нэправильно, упэнаспэ сар матимаря, ԥирэнас пэ шумни вечеринки и пьянки и гряцаливо тэлёнас лэ идалонэнди» (1 Пётро 4:3).

     Сар ԥэнэнпэ андэ кадэва принцыпо, лэ Иеговастирэ свидетеля на справин кодэла празникоря, пэ савэ фартэ бут пэн и найдраго вэсэлинпэ. Лэ Иеговастирэ свидетелёнэнди чалёл тэ проандярэн и время лэ друӷонэнца, и вонэ моӷут набут тэ пэн алкаӷолё, кала стидэнпэ вмести. Но вонэ жувэн па библейско совето: «Хан тумэ чи пэн, чи авэр варисо терэн, терэн вся, кай о Дэл тэ авэл ашунгло» (1 Коринфянам 10:31).

     Важ када лэ Иеговастирэ свидетеля на ԥирэн пэ карнавалоря и празникоря, пэ савэ, сар ԥэнэнпэ андэ Библия, исин найлащи поведения. Машкар лэндэ о еврейско празнико Пуримо. И Евреёря справин кадэва празнико, кай тэ сэрэн о дес, кала вонэ спасысайлэ андо 5 вико до н. э. Но акана, сар пистромэ андэ ек книжка пала иудаизмо, «можно тэ ԥэнэс, кай кадэва празнико кода жэ, со и о карнавало Марди Гра» (Essential Judaism). Андэ кодэя книжка кадяжэ ԥэнэнпэ: «Пэ кадэва празнико пэрэодеваюца андэ разно ӥда (часто андэ жувликани), найдраго пэс андярэн, пэн фартэ бут алкаӷолё и фартэ шумно вэсэлинпэ».

 Если лэ Иеговастирэ свидетеля на справин варисавэ празникоря, сыкавэл када, кай вонэ на любин пэстирэ ерес?

 Най, када най кадя. И Библия сытярэл тэ любин и тэ стон патив пэ всаворэ мануша андо ери, и нэважно, андэр со вонэ патян (1 Пётро 3:1, 2, 7). Канешно, кала лэ Иеговаско свидетелё парашэл тэ справий дэсавэ празникоря, лэстирэ чаченди и лэ друӷонэнди можэт тэ авэл обидно и вонэ моӷут дажэ тэ гиндон, кай лэн придинэ. Бут лэ Иеговастирэ свидетеля полэн када и сыкавэн лэнди, кай любин лэн, ковлэс росԥэнэн, васо вонэ прилинэ кацави ришэния, и авэн каринг о родо андэ авэр деса.

 Запретин лэ Иеговастирэ свидетеля аврэ манушэнди тэ справин варисавэ празникоря?

 Най. Вонэ гиндон, кай кажнонэ манушэстэ исин право екжэно тэ прилэл ришэнии (Иисус Навин 24:15). Лэ Иеговастирэ свидетеля пативалэс обжанпэ разнонэ манушэнца, сави бы вера лэндэ тэ на авэл (1 Пётро 2:17).

a Андэ кадэя статья пистромэ най пала всаворэ празникоря, савэ на справин лэ Иеговастирэ свидетеля. Андэр латэ пистромэ най всаворэ библейски принцыпоря, савэ вонэ прилэн андэ кадэва вопросо.

b Адес андэ дэсавэ страны о празнико Пэрво маё ӷанэн сар Международный день трудящихся. Но кадэва празнико жал инке анда Дэлмутно Римо.

c Mithra, Mithraism, Christmas Day & Yalda. Eduljee K. E. С. 31—33