1–3. На какво е станал свидетел Петър през деня, и какво преживява през нощта?

ПЕТЪР гребе с всички сили и се взира в мрака. Дали слабата светлина, която вижда на източния хоризонт, не е знак, че най–после се зазорява? Пареща болка пронизва мускулите на гърба и раменете му от дългите часове гребане. Вятърът, който брули лицето му, е превърнал Галилейското езеро в бушуваща стихия. Една след друга вълните се разбиват в носа на рибарската лодка и обсипват Петър със студени пръски вода. Той обаче продължава да гребе.

² По–рано Петър и другарите му са оставили Исус на брега. През този ден са видели как той е нахранил многохилядно множество само с няколко хляба и риби. В резултат на това хората са искали да го направят цар, но Исус няма намерение да участва в политически дела. Той е решен също да предпази последователите си от такива амбиции. Затова е отпратил множеството и е казал на учениците си да се качат в лодката и да тръгнат към отсрещния бряг, а той е отишъл сам в планината да се моли. (Мар. 6:35–45; прочети Йоан 6:14–17)

³ Когато учениците са се качили в лодката, почти пълната луна е била високо в небето, но сега бавно се спуска към западния хоризонт. Те обаче са успели да изминат едва няколко километра. Борбата с бурните вълни и непрестанното бучене на вятъра им пречат да разговарят помежду си. Вероятно Петър е потънал в размисъл.

4. Защо Петър е забележителен пример за нас?

 ⁴ За колко много неща има да мисли! Той е срещнал Исус от Назарет преди повече от две изпълнени със събития години. Научил е много, но има още какво да учи. Поради своята готовност да работи върху личността си — да се бори с неща като съмнения и страх — Петър е забележителен пример за нас. Нека да видим как можем да му подражаваме.

5, 6. Какъв бил животът на Петър?

⁵ Петър никога нямало да забрави деня, в който срещнал Исус. Неговият брат Андрей пръв му съобщил вълнуващата новина: „Намерихме Месията.“ Животът му вече нямало да бъде същият. (Йоан 1:41)

⁶ Петър живеел в град Капернаум, разположен на северния бряг на Галилейското езеро. Двамата с Андрей се занимавали с риболов и били съдружници с Яков и Йоан, Зеведеевите синове. Петър живеел с жена си, тъща си и брат си Андрей. За да се грижи за нуждите на това семейство, без съмнение трябвало да се труди усърдно и да проявява находчивост. Можем да си представим безбройните дълги нощи, през които мъжете разпъвали мрежите между две лодки, след което издърпвали улова. Навярно те се трудели тежко и през деня, когато трябвало да разпределят и продадат рибата, както и да закърпят и почистят мрежите.

7. Каква новина чул Петър за Исус, и защо тя била вълнуваща?

⁷ От Библията разбираме, че Андрей бил ученик на Йоан Кръстител. Петър сигурно слушал с голям интерес разказите на брат си за посланието на Йоан. Един ден Андрей чул Йоан да казва, сочейки към Исус от Назарет: „Ето Агнето на Бога!“ Андрей веднага станал последовател на Исус и въодушевено казал на Петър вълнуващата новина, че Месията е дошъл. (Йоан 1:35–40) След бунта в Едем, около 4000 години по–рано, Йехова Бог бил обещал идването на една специална личност, която щяла да даде истинска надежда на човечеството. (Бит. 3:15) Андрей видял точно този Спасител, Месията! Петър също побързал да отиде да види Исус.

8. Какво означавало името, което Исус дал на Петър, и защо някои все още не са убедени, че то е подходящо?

⁸ До този ден Петър бил познат с името Симон, или Симеон. Но Исус го погледнал и му казал: „‘Ти си Симон, Йоановият син, ще се казваш Кифа’ (което на гръцки е Петър).“ (Йоан 1:42) Името Кифа означава „камък“ или „скала“. Явно  думите на Исус били пророчески. Той предсказал, че Петър ще бъде здрава и непоклатима опора за неговите последователи. Дали Петър гледал на себе си по този начин? Едва ли. Дори някои съвременни читатели на евангелията не виждат съответните качества в него. За мнозина той изглежда по–скоро непостоянен, колеблив и нерешителен.

9. Какво търсят в нас Йехова и Синът му, и защо според тебе трябва да се доверим на тяхната преценка?

⁹ Петър имал недостатъци и Исус бил наясно с тях. Но като Баща си Йехова той винаги търсел доброто в хората. Исус видял, че Петър има много положителни качества и искал да му помогне да ги развива. Йехова и Синът му търсят доброто и в нас днес. Може да ни е трудно да повярваме, че биха намерили кой знае какви хубави качества в нас. Въпреки това трябва да се доверим на тяхната преценка и като Петър да сме готови да бъдем учени и оформяни. (Прочети 1 Йоан 3:19, 20.)

10. На какво вероятно станал свидетел Петър, но какво направил?

¹⁰ Вероятно Петър придружил Исус по време на част от проповедната обиколка, която последвала. Той може би присъствал на първото чудо на Исус — превръщането на водата във вино на сватбеното тържество в Кана. Нещо повече, Петър чул неговото чудесно, даващо надежда послание за Божието Царство. Въпреки това си тръгнал и се върнал към риболовния занаят. Няколко месеца по–късно обаче отново срещнал Исус, който този път го поканил да го следва постоянно.

11, 12. (а) Каква нощ имал Петър? (б) За какво вероятно си мислел той, докато слушал Исус?

¹¹ Петър се бил трудил напразно цяла нощ. Много пъти рибарите били хвърляли мрежите си, но не уловили нищо. Несъмнено Петър бил вложил целия си опит и умения, за да намери къде се храни рибата. Със сигурност подобно на много рибари понякога му се искало просто да погледне във водата и да види пасажите от риба или по някакъв начин да ги накара да влязат в мрежите. Разбира се, тези мисли само засилвали отчаянието му. За Петър риболовът не бил развлечение, други хора зависели от улова му. Той се върнал на брега с празни ръце. Но мрежите все пак трябвало да бъдат почистени и когато Исус дошъл при него, Петър правел точно това.

¹² Голямо множество било заобиколило Исус и жадно слушало всяка негова дума. Тъй като хората го притискали, той  се качил в лодката на Петър, помолил го да се отдалечи малко от брега и продължил да поучава множеството. Гласът му се чувал ясно над водата. Петър внимателно го слушал, както и хората на брега. Той никога не се отегчавал, когато Исус говорел за Божието Царство — главната тема на проповедната му дейност. Каква чест щяло да бъде да помага на Христос в разпространяването на това носещо надежда послание в цялата страна! Но дали било възможно? Как щял да издържа семейството си? Вероятно Петър си спомнил за изминалата дълга и безуспешна нощ. (Лука 5:1–3)

13, 14. Какво чудо направил Исус за Петър, и как реагирал той?

¹³ Когато престанал да говори, Исус казал на Петър: „Отидете там, където е дълбоко, и хвърлете мрежите си за улов.“ Изпълнен със съмнения, Петър казал: „Учителю, цяла нощ се трудихме и не хванахме нищо, но щом ти казваш, ще спусна мрежите във водата.“ Той тъкмо ги бил почистил и сигурно не искал да ги хвърля отново, особено сега, когато рибата не излизала да се храни. Въпреки това се подчинил и вероятно дал знак на съдружниците си от втората лодка да ги последват. (Лука 5:4, 5)

¹⁴ Щом започнал да изтегля мрежите, Петър усетил огромна тежест. С недоверие задърпал по–силно и не след дълго видял, че те са пълни с риба. Бързо дал знак на мъжете от другата лодка да дойдат на помощ. Когато дошли, станало ясно, че една лодка няма да побере улова. Те напълнили и двете лодки, но рибата била толкова много, че започнали да потъват. Петър бил направо изумен! И преди бил виждал Христос да проявява силата си, но този случай го засягал лично. Пред него стоял човек, който можел да накара рибата да влезе в мрежите! Обзет от страх, Петър паднал на колене и казал: „Отиди си от мене, Господарю, защото аз съм грешен човек.“ Дали някога щял да се окаже достоен да бъде с Онзи, който притежава такава сила от Бога? (Прочети Лука 5:6–9.)

15. Как Исус показал на Петър, че съмненията и страховете му са неоснователни?

¹⁵ Исус любезно му казал: „Не се страхувай! Отсега нататък ще ловиш хора.“ (Лука 5:10) Не било време Петър да се съмнява или да се страхува. Съмненията му относно такива  ежедневни неща като риболова били неоснователни, каквито били и страховете му във връзка с неговите недостатъци и способности. Исус трябвало да свърши огромна работа, която щяла да повлияе на бъдещето на хората. Той служел на Бог, който „прощава щедро“. (Иса. 55:7) Йехова щял да се погрижи и за физическите, и за духовните нужди на Петър. (Мат. 6:33)

16. Как Петър, Яков и Йоан откликнали на поканата на Исус, и защо това било възможно най–доброто решение?

¹⁶ Петър откликнал незабавно, както направили и Яков и Йоан. Библията казва: „Те докараха лодките обратно до брега и като оставиха всичко, тръгнаха след него.“ (Лука 5:11) Петър повярвал в Исус и в Онзи, който го бил изпратил, и така взел възможно най–доброто решение. Християните днес,  които преодоляват съмненията и страха си, за да служат на Бога, проявяват вяра като Петър. Ако имаме подобно доверие в Бога, няма да останем разочаровани. (Пс. 22:4, 5)

17. Какви спомени имал Петър от двете години след запознанството си с Исус?

¹⁷ Една нощ, около две години след като се запознал с Исус, Петър бил на лодката в бурното Галилейско езеро, както беше описано в началото. Разбира се, не знаем за какво точно си мислел той. Били се случили толкова много неща! Исус бил изцелил неговата тъща, бил изнесъл Проповедта на планината и чрез своите учения и могъщи дела многократно бил показал, че е Избраникът на Йехова, Месията. С течение на времето Петър до известна степен се бил научил да контролира слабостите си, например склонността да се поддава на страх и съмнения. Исус дори го бил избрал за един от 12–те апостоли. Въпреки това Петър още не се бил преборил напълно с тази своя склонност, както скоро щял да разбере.

18, 19. (а) Опиши какво видял Петър в Галилейското езеро. (б) Как Исус изпълнил молбата му?

¹⁸ По време на четвъртата стража през тази нощ, или някъде между 3 часа сутринта и изгрева на слънцето, Петър изведнъж спрял да гребе и се изправил. Сред вълните нещо се движело! Дали не били водните пръски, отразяващи лунната светлина? Не, това бил човек — мъж, който ходел по водата! Той се приближавал и изглеждало, че ще мине покрай тях. Изплашени, учениците помислили, че виждат привидение. Но мъжът казал: „Не се бойте, аз съм! Не се плашете!“ Това бил Исус! (Мат. 14:25–28)

¹⁹ Петър отговорил: „Господарю, ако си ти, заповядай ми да дойда при тебе по водата.“ Първоначалната му реакция била смела. Развълнуван от чудото, той искал да укрепи вярата си още повече — искал да участва в това, което ставало. Исус го повикал при себе си и Петър слязъл от лодката в развълнуваното езеро. Представи си как се почувствал, когато усетил, че стъпва на стабилна повърхност и стои върху водата. Когато тръгнал към Исус, той сигурно бил изпълнен с удивление. Но не след дълго го обзело съвсем различно чувство. (Прочети Матей 14:29.)

20. (а) Защо Петър започнал да потъва? (б) Какъв урок му дал Исус?

²⁰ Петър трябвало да остане съсредоточен върху Исус, който със сила от Йехова го държал над вълните. Исус направил  това заради вярата, която той проявил в него. Но Петър се разсеял. В Библията четем: „Виждайки силната буря, се уплаши.“ Той погледнал към вълните, които се разбивали в лодката и хвърляли пръски и пяна, и се уплашил. Вероятно си представил как потъва в езерото и се удавя. Страхът му ставал все по–силен, а вярата му отслабвала. Мъжът, който бил наречен „скала“, понеже щял да бъде опора за другите, сега поради своята колебливост започнал да потъва като камък. Макар да бил добър плувец, в този момент Петър не разчитал на това, а извикал: „Господарю, спаси ме!“ Исус го хванал за ръката и го издърпал. Докато още стоял на повърхността на водата, той попитал Петър: „Маловерецо, защо се усъмни?“ (Мат. 14:30, 31)

21. Защо съмненията са опасни, и как можем да се борим с тях?

²¹ Колко уместен въпрос! Съмненията имат разрушителна сила. Ако им се поддадем, те могат да подкопаят вярата ни и да унищожат духовността ни. Затова трябва да се борим усилено с тях. По какъв начин? Като се съсредоточаваме върху правилните неща. Ако мислим за онова, което ни плаши, което ни обезсърчава и което ни отдалечава от Йехова и Сина му, съмненията ни само ще се засилват. Но ако се съсредоточаваме върху Йехова и Сина му и върху онова, което са направили, правят и ще направят за онези, които ги обичат, няма да се поддаваме на разяждащите съмнения.

22. Защо си струва да подражаваме на вярата на Петър?

²² Когато Петър се качил в лодката заедно с Исус, бурята утихнала и езерото се успокоило. Петър и останалите ученици казали: „Ти наистина си Божи син.“ (Мат. 14:33) Навярно с настъпването на утрото сърцето на Петър преливало от благодарност. Той отхвърлил страха и съмненията. Разбира се, трябвало да направи още много промени, преди да стане непоклатима „скала“, както предсказал Исус. Петър обаче бил решен да продължава да полага усилия и да напредва. Дали и ти си решен на това? Несъмнено ще установиш, че си струва да подражаваш на вярата на Петър.