ИЛИЯ върви край долината на река Йордан. Той е на път от седмици, движейки се на север от останалата далече зад него планина Хорив. Когато най–накрая се завръща в Израил, забелязва промени в родината си. Следите от дългата суша бавно изчезват. Есенният дъждовен период е започнал и земеделците орат нивите си. Несъмнено видяното носи известно облекчение на пророка, но той е загрижен най–вече за хората. Духовното им състояние не е никак добро. Поклонението към Ваал процъфтява, така че на Илия му предстои много работа. *

Край град Авел–меола Илия вижда да кипи усилна работа. Двайсет и четири вола са впрегнати по двойки, като дванайсетте впряга орат заедно, правейки успоредни бразди в меката почва. С дванайсетия впряг върви мъжът, когото Илия търси. Това е Елисей, определеният от Йехова приемник на Илия. Пророкът смята, че единствено той е останал от верните служители на Бога, така че несъмнено се радва да се срещне с този мъж. (3 Царе 18:22; 19:14–19)

Дали Илия се притеснява да повери на друг човек някои от отговорностите си, да сподели привилегиите си или един ден да бъде изместен? Не можем да потвърдим това, нито да отхвърлим възможността подобни мисли да минават през ума му. Все пак той е „човек като всички нас“. (Яков 5:17) Какъвто и да е случаят, в Библията четем: „Илия дойде при него и хвърли върху него дрехата си.“ (3 Царе 19:19) Тази дреха, вероятно от овча или козя кожа, е носена като наметало и показва специално назначение от Йехова. Хвърлянето на дрехата върху раменете на Елисей е действие, изпълнено с дълбоко значение. То показва готовността на Илия да изпълни заповедта на Йехова, като назначи Елисей за свой приемник. Пророкът има пълно доверие в своя Бог и му се подчинява.

По–младият мъж от своя страна се радва да помага на възрастния пророк. Елисей не заема мястото му веднага. В продължение на около шест години той смирено го придружава и му помага, като става познат като онзи, ‘който полива вода на ръцете на Илия’. (4 Царе 3:11) Само колко утешително е за пророка да има такъв способен и добър помощник! Вероятно двамата мъже бързо се сприятеляват. Взаимното насърчение несъмнено им помага да издържат въпреки ужасните несправедливости, изобилстващи в страната. Сред тези несправедливости са делата на цар Ахав, които стават все по–зли и по–зли.

Дали си жертва на несправедливост? Мнозина от нас в този порочен свят са в такава ситуация. Подкрепата на приятел, който обича Бога, може да ти помогне да издържиш. Освен това можеш да научиш много от вярата на Илия.

Илия и Елисей полагали много усилия да помогнат на народа в духовно отношение. Те явно обучавали други пророци, които вероятно  били организирани в школи. Но след време Илия получил нова задача от Йехова: „Стани и отиди да посрещнеш Ахав, царят на Израил.“ (3 Царе 21:18) Какво бил направил Ахав?

Царят бил изоставил чистото поклонение и бил най–лошият израилски цар до този момент. Ахав се бил оженил за Йезавел, поради което поклонението към Ваал се разпространило в страната, като дори самият той участвал в него. (3 Царе 16:31–33) Поклонението към този фалшив бог включвало ритуали за плодородие, храмова проституция и дори принасянето в жертва на деца. Освен това Ахав бил пренебрегнал заповедта на Йехова да унищожи злия сирийски цар Вен–адад. Той явно постъпил така, надявайки се да има материална изгода. (3 Царе, 20 глава) Но сега алчността, стремежът към материални притежания и злината на Ахав и Йезавел преминали всякакви граници.

Ахав имал дворец в Самария, разположен на огромна площ. В Йезраел, трийсет и седем километра по–далече, притежавал друг дворец. Точно до него имало лозе. Ахав много искал това парче земя, което принадлежало на Навутей. Царят повикал собственика и му предложил в замяна друго лозе или пари. Но Навутей казал: „Никога не бих ти дал наследството на прадедите си, защото това не би било редно в очите на Йехова.“ (3 Царе 21:3) Дали Навутей бил упорит или безразсъден? Мнозина биха стигнали до този извод. Но той всъщност бил послушен на Закона на Йехова, който забранявал на израилтяните да продават за постоянно земята, принадлежаща на семейството им. (Левит 25:23–28) За Навутей било немислимо да наруши Божия закон. Той бил наясно, че е опасно да се противопоставя на царя. Затова постъпката му разкрива силната му вяра и смелост.

Ахав, разбира се, не мислел за Божия закон. Той се прибрал „мрачен и огорчен“, тъй като не получил онова, което искал. В повествованието четем: „Той легна на леглото си, обърна лицето си и не искаше да яде.“ (3 Царе 21:4) Когато Йезавел видяла съпруга си да се сърди като капризно дете, бързо измислила план, чрез който да му осигури желаното лозе и междувременно да съсипе живота на едно праведно семейство.

Когато четем за плана ѝ, несъмнено сме потресени от нейната злина. Йезавел знаела, че според Божия закон са необходими двама свидетели за повдигането на сериозно обвинение. (Второзаконие 19:15) Затова написала писма от името на Ахав, в които заповядала на знатните мъже в Йезраел да намерят двама души, които да повдигнат фалшиво обвинение срещу Навутей — обвинение в богохулство, което се наказва със смърт. Планът ѝ проработил. Двама „негодници“ свидетелствали против Навутей и той бил убит с камъни. Но това не било всичко — синовете на Навутей също били убити! * (3 Царе 21:5–14; Левит 24:16;  4 Царе 9:26) Ахав отстъпил от ролята си на глава на семейството и позволил на жена си да постъпва както ѝ харесва, дори да убие тези невинни хора.

Представи си чувствата на Илия, когато Йехова му разкрил какво са направили царят и царицата. Несъмнено е много обезсърчително, когато злите сякаш имат надмощие над невинните. (Псалм 73:3–5, 12, 13) Днес виждаме ужасни несправедливости, понякога вършени от притежаващи власт личности, които твърдят, че действат като Божии представители. Можем да намерим утеха от случая с Навутей. Библията ни напомня, че няма нищо скрито от очите на Йехова. Той вижда всичко. (Евреи 4:13) Но какво прави относно злото, което се случва?

Йехова изпратил Илия при Ахав. Бог направил следното изпълнено със значение изказване: „Ето, сега той е в лозето на Навутей.“ (3 Царе 21:18) Когато Йезавел му казала, че лозето вече е негово, Ахав веднага станал и отишъл да се порадва на новата си придобивка. Той дори не се замислил, че Йехова го наблюдава. Представи си изражението му, докато се любувал на лозето, мечтаейки за красивата градина, която смятал да направи на това място. Изведнъж обаче се появил Илия! Радостта, изписана на лицето на Ахав, била изместена от гняв и омраза. Той казал: „Намери ли ме, неприятелю мой?“ (3 Царе 21:20)

Думите на Ахав разкриват колко се заблуждавал. Въпросът му „Намери ли ме?“ показва, че бил духовно сляп. Йехова вече го бил „намерил“. Той видял, че Ахав съзнателно постъпил погрешно и се радвал на резултата от коварния план на Йезавел. Бог изследвал сърцето на Ахав, в което любовта към материалните притежания била изместила всякакво чувство за милост, справедливост и състрадание. А като нарекъл Илия „неприятелю мой“, царят разкрил омразата си към този човек, който бил приятел на Йехова и можел да му помогне да изостави лошия си път.

Можем да извлечем важни поуки от случилото се с Ахав. Трябва винаги да помним, че Йехова Бог вижда всичко. Като наш любещ Баща, той знае кога се отклоняваме от правилния път  и иска да се върнем на него. За да ни помогне, той често използва свои приятели — верни мъже, които като Илия разкриват Божиите думи на своите събратя. Само каква грешка би било да гледаме на приятелите на Бога като на свои врагове! (Псалм 141:5)

Представи си как Илия отговаря на Ахав: „Намерих те.“ Той намерил Ахав в смисъл, че разбрал какъв е — крадец, убиец и бунтовник спрямо Йехова Бог. Несъмнено на Илия е била необходима голяма смелост, за да се изправи пред този зъл мъж! Той известил на царя Божията присъда. Йехова виждал цялата картина — злината на семейството на Ахав била заразила целия народ. Затова Илия казал на Ахав, че Бог ‘ще измете’, или унищожи, наследниците му. Йезавел също щяла да бъде наказана. (3 Царе 21:20–26)

В днешния свят лесно можем да стигнем до заключението, че лошите и несправедливи постъпки остават безнаказани. Илия не смятал така. От този библейски разказ разбираме, че Йехова Бог не само вижда какво се случва, но и че ще установи справедливост в определеното от него време. Библията ни уверява, че скоро той ще сложи край на несправедливостите! (Псалм 37:10, 11) Но може би се питаш: „Дали Божиите присъди включват само наказание? Дали са и милостиви?“

Вероятно Илия се изненадал от реакцията на Ахав. В повествованието четем: „Като чу тези думи, Ахав раздра дрехите си и покри тялото си с вретище. И постеше, лягаше си с вретище и ходеше унил.“ (3 Царе 21:27) Дали царят се разкайвал за действията си?

Най–малкото можем да кажем, че това била стъпка в правилната посока. Ахав се смирил, което навярно не било лесно за един толкова горд и арогантен мъж. Но дали разкаянието му било искрено? За сравнение обърни внимание на случилото се с друг цар, чиято злина може би надминала тази на Ахав — Манасия. Когато Йехова го наказал, той се смирил и умолявал Бога за помощ. Но направил нещо повече. Манасия се отвърнал от лошия си път, като премахнал изображенията, които бил издигнал, положил усилия да служи на Йехова и насърчил народа към същото. (2 Летописи 33:1–17) Виждаме ли подобни действия от страна на Ахав? За съжаление, не.

Забелязал ли Йехова смирението на Ахав? Йехова казал на Илия: „Видя ли как Ахав се смири пред мене? Понеже той се смири пред мене, няма да нанеса това бедствие в неговите дни, но ще нанеса бедствието върху дома му в дните на неговия син.“ (3 Царе 21:29) Дали Йехова простил на Ахав? Не, само с искрено разкаяние царят щял да заслужи Божията прошка. (Езекиил 33:14–16) Но тъй като Ахав донякъде проявил смирение, Йехова откликнал, проявявайки известна милост. На Ахав щяло да бъде спестено ужасното преживяване да види унищожението на цялото си семейство.

Йехова обаче не променил присъдата си. След време той се посъветвал с ангелите си за най–добрия начин, по който Ахав да бъде прилъган да се присъедини към битката, в която ще загине. Скоро след това Божията присъдата над Ахав била изпълнена. Той бил ранен в битка и умрял в колесницата си. В повествованието намираме следната зловеща подробност: когато хората миели бойната колесница, кучетата лижели кръвта на царя. По този начин думите на Йехова, които Илия известил на Ахав, били изпълнени: „На мястото, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, кучета ще лижат и твоята кръв.“ (3 Царе 21:19; 22:19–22, 34–38)

За Илия, Елисей и всички други верни служители на Бога, трагичният край на Ахав бил уверение, че Бог не забравил смелостта и вярата на Навутей. Богът на справедливостта няма да пропусне да накаже злите дела, нито ще пропусне да прояви милост в присъдата си, ако има основание за това. (Числа 14:18) Какъв ценен урок било това за Илия, който издържал десетилетия под управлението на този зъл цар! Сблъскваш ли се с несправедливости? Иска ли ти се да видиш как Бог ще поправи нещата? Ще бъде добре да подражаваш на вярата на Илия. С помощта на верния си приятел Елисей той продължил да известява Божиите послания и останал верен въпреки несправедливостите.